Философия и култура
Две години без нашия обичан брат, баща, приятел, Ивайло Иванов Събчев!
Високо образован, компетентен инженер, експерт в речника на който нямаше думи не знам, не мога, не става.
Поклон пред светлата му памет!
Винаги ще те помним и обичаме!
2024-11-04
Gabrielle - If You Ever (with East 17)
2024-10-25
КАКВО КАЗВА МЕДИЦИНАТА ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА.
2024-09-27
Ален Делон: памфлет за самотата
2024-08-25
ALAIN DELON - COMME AU CINEMA
АЛЕН ДЕЛОН НАПУСНА ТОЗИ СВЯТ БЕЗ СЪЖАЛЕНИЕ И БЕЗ ДА МУ Е МЪЧНО ЗА НЕГО!
2024-08-18
Доц. д-р Стефан Шивачев за Фердинанд: Хиляди загинали и погубен национален идеал са непростими грехове
2024-05-30
Той заспива на замръзнала Марица и остава инвалид за цял живот, умира в ръцете на голямата си любов
2024-05-02
Маестро Йордан Камджалов: Европа има нужда от своя Ренесанс!
2024-03-12
Късометражен художествен филм „Опълченците на Шипка – Епопея на забравените“
2024-03-07
Как Западът възкреси Чудовищния Укpaинcки Haцизъм
2023-12-28
Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова даде ексклузивно интервю за издателя на ПИК Недялко Недялков след скандала със сваленото й интервю за БНР и водещия Петър Волгин.
2023-12-19
Потресаващо е, че Пеевски комисарства в БНР и опитва да цензурира Петър Волгин.
2023-12-15
Мартин Карбовски: Да, ФАШИЗЪМ Е!
2023-12-15
Димна завеса с Александър Сивилов = паметникът на Съветската армия!
2023-12-14
"Целувката на Густав Климт"!
2023-10-29
Адв. Румяна Ченалова: Руската църква не е собственост на БПЦ, нито на българската държава!
2023-09-28
Митрофанова: Няма да има ответни мерки срещу БПЦ – не сме варвари
2023-09-22
Whitesnake - Ain't No Love in the Heart of the City
2023-05-11
Невероятното писмо на Джордж Карлин
2023-02-16
Неочаквано от нас на 44 години си отиде един високо образован, компетентен инженер, експерт в речника, на който нямаше думи незнам, не мога, не става.
Човек способен да се труди, да обича и помага на семейство, колеги, приятели и познати.
Прекрасен човек достоен за уважение.
Днес казваме последно сбогом на нашия обичан съпруг, баща, брат и приятел Ивайло Събчев!
Поклон пред паметта му!
2022-11-04
Колко си хубава, Господи! Изложба на Тома Трифоновски на "Моста на влюбените" в София.
2022-10-29
Тъжна вест! Почина уважаван професор - любимец на студентите от ПУ "Паисий Хилендарски"! "ПЪРВИ ЧАСТЕН СИНДИКАТ" изказва своите най-искрени съболезнования на всички близки и приятели на проф. д.ф.н Любомир Христов! Поклон пред светлата му памет!
2022-08-14
Спомен за Велико Търново! Страници от следосвобожденска история на града! Регионален исторически музей.
2022-05-19
Солнцепёк / Горещо слънце (2021)
2022-04-12
Sade - Cherish the Day (Live 2011)
2022-03-27
Васил Петров - Подслон в дъжда/Vassil Petrov
2022-03-27
Trevor Jones - Take off (Soundtrack Chaos)
Сценарист / Writer : Тони Джилио / Tony Giglio
Режисьор / Director : Тони Джилио / Tony Giglio
В ролите / Stars: Райън Фелипе / Ryan Phillippe , Уесли Снайпс / Wesley Snipes , Джейсън Стейтъм / Jason Statham , Хенри Черни / Henry Czerny , Джъстин Уадъл / Justine Waddell , Джесика Стейн / Jessica Steen , Никълас Лий / Nicholas Lea
2022-02-09
Чували ли сте за Владимир Димитров - Майстора? Честваме 140 години от рождението на гения
Владимир Димитров е творец, който с картините си успява да ни докосне до истинността на българския бит и култура, до живота на обикновения българин в годините след Освобождението – с цялата му красота, с цялата му тежест, с цялата чистота и цялата болка. Роден през 1882 година в граничното кюстендилско селце Фролош, в семейството на Камка Стоилова и Димитър Поппетров, Владимир Димитров Поппетров още в ранна детска възраст посреща трудностите, които му е подготвил животът.
През 1889 година, когато е едва на седем годишна възраст, баща му бива ранен при престрелка и остава инвалид. През същата година почива и дядо му – поп Петър, който е другата материална опора на семейството. Тези злощастни събития принуждават семейството да напусне дома си във Фролош и да се установи в Кюстендил, където майката и бащата работят срещу мизерно заплащане и едва успяват да се справят с изхранването на двете си деца – Владимир и сестра му Йорданка. Началното си образование Владимир Димитров получава именно в Кюстендил, в училището „Даскал Димитри“, след което постъпва в трикласното школо. За съжаление, крайната бедност на семейството възпрепятства учението му и той успява да завърши само втори клас.
В годините (1896 – 1899г.) Владимир Димитров работи като продавач на вестници, дърводелски работник, хотелски прислужник и бояджия. През 1899 година започва работа като писар в Кюстендилския окръжен съд, където остава близо четири години.
Средата, в която попада там, се оказва изключително благоприятна за духовното израстване на Майстора, тъй като от тогава датират и запознанствата му с Никола Венетов и Емануил Попдимитров. Благодарение на дружбата си с тях, Владимир Димитров открива нови философски учения и възгледи, като най – дълбока следа у него оставят идеите на Толстой. На 11 май през 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото училище се открива първата изложба на младия художник, по инициатива на адвокати и съдии от кюстендилския съд, които са силно впечатлени от таланта му. Няколко дни по – късно именно на него е поверена и задачата да изработи портрета на Гоце Делчев, при отслужване на панахида в негова чест след смъртта му.
През есента на същата година младият художник, подпомогнат от свои съграждани, постъпва като извънреден ученик в Рисувалното училище – София, като негови преподаватели са Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Петко Клисуров и Антон Митов. Въпреки факта, че е извънреден ученик, Майсторът се откроява с огромните усилия, които полага и желанието да се усъвършенства. През 1908 година в Кюстендил сред голяма мизерия умира бащата на художника. В едно от последните писма, които той изпраща на сина си, се забелязва болезнена острота в думите му относно решението на Владимир да учи: „Сине, какво ме грее мене, ако утре ти станеш и професор, когато днес баща ти умира от глад.“
През 1910 година творецът завършва образованието си в Рисувалното училище и получава предложение да продължи обучението си в чужбина като стипендиант, но отказва. Вместо това започва да работи като учител по краснопис и гимнастика в Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“ – Свищов, където се запознава с Николай Лилиев. Между двамата творци възниква приятелство, подкрепено от общи възгледи, което се запазва за цял живот. През 1912 година Владимир Димитров, въпреки че е освободен от военна служба, се включва в Балканската война като военен художник. На фронта той се сблъсква с една действителност, която дълбоко въздейства на душевността и емоционалността на твореца и се превръща в проекция на неговите военни картини. В творбите, които създава през тези години, той се опитва да покаже бита на българските войници на фронта – почиващи войници, войници на поход или дори такива, които се греят на топлината на огъня. Една от най – силните и изпълнени с емоция творби на Майстора от този период е картината „Завръщане от фронта“. След приключването на войната, той посещава Виена за кратък период от време, след което, завръщайки се в България, решава да се отдаде изцяло на творчество.
През 1921 година Владимир Димитров преживява една от най – тежките загуби в своя живот – умира майка му Камка Стоилова, която е най – скъпият му човек и доверен приятел. Една година по – късно, през 1922 година, Майсторът открива своя самостоятелна изложба в Царския манеж, която е последвана от широк интерес и многобройни отзиви. С малкото събрани средства той заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев. През 1923 година се включва с 21 картини в изложбата на римските художници. Точно с тези си творби художникът бива забелязан от американския меценат Джон Крейн, който откупува за 40 000 лирети платната от изложбата и сключва с Майстора четиригодишен договор, според който срещу 150 долара месечно той се задължава да предава на Крейн всички картини, които нарисува през следващите 4 години. И до днес това се смята за най – неизгодната сделка през целия живот и творчество на художника.
През декември 1923 година в София се организира комитет за подпомагане на пострадалите от септемврийските събития. Част от комитета са Екатерина Каравелова, П. Преславски, А. Страшимиров, а като тричленна контролна комисия са назначени Кертев, Владимир Димитров и Л. Ширков. По сведения на Мицо Андонов от комитета са събрани много книги, картини и други ценни предмети, които са продадени, а събраните средства са разпределени сред нуждаещите се. Свои картини дарява и Майстора. Малко по – късно, преди заминаването си в САЩ по покана на Джон Крейн, син на сенатора Чарлз Крейн, Владимир Димитров посещава за последно комитета, за да се сбогува с другарите. При това последно посещение изрича думите „От народа – за народа“, дарявайки немалка сума за подпомагане на пострадалите.
За пътуването и престоя си в Америка Майстора разказва пред журналиста Христо Бръзицов: „Толкова бях зает с рисуване,че когато ме попитат какво съм видял от Америка, просто не мога да отговоря – аз живеех само за и със картините си. И може би по – добре, че не се взирах повече в тамошния живот, защото колкото можах да съзра, не ми допадна. Чужди сме ние на оня дух..“
През 1924 година Димитров открива своя изложба в с. Дивля – от нея са едни от най – значимите му творби – „Момиче от Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“. Същата година се установява в Кюстендилско, като най – дълго остава в с. Шишковци, което се превръща в източник на впечатленията му за българския бит и култура и вдъхновението му в тази насока. През 1926 година, по инициатива на Джон Крейн, прекарва известно време в Цариград и в Италия, където рисува усилено. Година по – късно открива изложба в с. Шишковци. През май 1928 година заминава за Прага, за да предаде част от картините си на Крейн. Остава там повече от месец и се среща с някогашния си преподавател Иван Мърквичка. От тогава датира и портретът, който Майстора изработва на Мърквичка.
Източник: Българска история
140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора
2022-02-01
Johnny Hates Jazz - Shattered Dreams (UK Version)
2022-01-21
Bryan Ferry - Don't Stop The Dance (Art Remastering)
2022-01-21
Какво да се прави, когато лудостта на тълпите доведе до странната смърт на Европа? Доцент Валентин Вацев; Професор Иво Христов
2021-11-25
Какво да се прави, когато лудостта на тълпите доведе до странната смърт на Европа? Доцент Валентин Вацев; Професор Иво Христов
The President of the “FIRST PRIVATE SYNDICATE”: Diane Lane, the most beautifulq charming and talented actress of all times: 55 years old!
Diane Lane
Diane Lane, the most beautiful actress of all times today she is 55 years old! She was born on the 22 of January, 1965, in New York. Her mother Colin Lee Furrington, a singer in night lubs and a model of the Playboy cover Miss October 1957. Her father, Burton Eugene Lane, was a Manhattan drama coach who ran an acting workshop, a teacher of acting. Extremeli, successfulTV and theatre career Lane began acting professionally at the age of six: Filmography „Cinema Verite“/ -Lane played Pat Laud, a TV drama. She also resieved Best Actress Academy Award and ”Golden Globe” nomination. It is an HBO movie. Lane earned “Emmy”, screan Actors Guild, Satellite – for the best actress in mini series ar TV movies; „Touched by Love” /„Cattle Annie and Little Britches“/ Her portrayeal of Karen in 1980; „Streets of Fire“/ - She played Ellen Aim – 1984.. „The Cotton Club“/ - She played Vera Cicero – 1984. „Chaplin“/ - She played Paulette Gooddard – 1992. „Judge Dredd“/ with Silvestre Stallone who portrayed the judge Hurshy – 1995. „Murder at 1600“/ - She played USSS Agent Nina Chance – 1997. „The Perfect Storm“/ Lane played Christina “Chris” Cotter, with Georg Clooney and Mark Wahlberg – 2000. „Hardball“/ - She played Elizabeth Wilkes – 2001. „Unfaithful“/ - Shi played Connie Sumner – 2002. She won a further Best Actress Golden Globe nomination and an Oscar nomination for the best female actress; „Sattelite” for the best Drama Actress; „Under the Tuscan Sun“/ - She played Frances Mayes, a beautiful, charming and sexy woman – 2003; Lne won a Best Actress, Golden Globe nomination for the best musical and comedi actress; A Sattelite nomination for the Best musical and comedi Actress. „Nights in Rodanthe“/ - Shi played Adrienne Willis – 2008. „Trumbo“/ - She played Cleo Trumbo – 2015. “ Serenity” – Shi played Karen with Matthew McConaughey – 2019. ”Let Him Go/ - Shi played Margaret with Kevin Costner – 2020. Happy Birthday to you DIANE LANE! I wish you health, happiness, love and new creative successes!
Damian Petrov
President of the “FIRST PRIVATE SYNDICATE”
2020-01-21
ALAIN DELON - Palme d'Or d'Honneur - Cannes 2019 - VF
2019-05-21
Ален Делон: Ще си тръгна, но не и без да Ви благодаря!
В неделя Ален Делон получи почетната Златна палма в Кан. Тази вечер със сигурност ще остане един от най-силните моменти в историята на кинофестивала.
Ален Делон се появи видимо много развълнуван. Първо на стълбите на Фестивалния дворец, а след това на сцената при получаването на наградата. Този уникален момент бе обезсмъртен от телевизионните камери и многобройните фотографи в Кан. Моля да ме извините, но за мен тази вечер е повече от край на кариерата, мисля, че това е краят на един живот, заяви актьорът. Седем пъти в конкурсната програма в Кан, за първи път през 1961 г., но никога награждаван, Ален Делон се върна в словото си при получаването на наградата към дългата си кариера. Това, което е много трудно, е да продължиш. Аз продължих, продължих 62 години. И сега знам, че най-трудното е да си тръгнеш. Защото аз ще си тръгна. Но не и без да ви благодаря. Тази вечер донякъде е посмъртна почит, но приживе. (…) Защото, изглежда, съм звезда. Ако съм такъв, дължа го на вас и на никой друг. Не филмите или режисьорите създават звездите, а единствено публиката. Благодаря ви от цялото си сърце! Ален Делон е станал Ален Делон, без никога да е вземал уроци по актьорско майсторство: камерата е жена, която гледам в очите (…) Жените направиха моята кариера, увери актьорът. От сцената на кинофестивала в Кан той неколкократно отдаде почит на режисьорите, които са го ръководели, дори и аз да имах някаква дарба, каза той с ирония. Бях първа цигулка, но имах изключителни диригенти, на тях трябваше да се връчи наградата. Вземам я заради тях, в тяхна памет, каза Ален Делон.
Ален Делон с дъщеря си Анушка
Развълнуван до сълзи след откъс от "Роко и неговите братя" и една прекрасна сцена с Ани Жирардо, Ален Делон разказа за снимките на "Роко" и на "Гепардът" на Висконти, една решаваща творческа среща в живота му. Лукино Висконти беше един "Караян", като Рене Клеман, добави Делон. Не е нужно да се съгласявате с мен, заяви 83-годишният актьор, получавайки наградата. Но има едно нещо на света, в което съм сигурен, с което се гордея, наистина само едно нещо, това е моята кариера. Тази Златна палма ми я връчват за моята кариера и за нищо друго и затова съм горд, продължи Делон. Отдавна не съм плакал толкова, призна 83-годишният актьор. И докато се канеше да напусне сцената, той се върна за последен път, обявявайки със заглушен от ридания глас: Мисля за Мирей и Роми. Мирей Дарк, която почина през 2017 г., и Роми Шнайдер, двете жени, белязали най-силно живота на Ален Делон. Сърцераздирателно сбогуване със седмото изкуство и публиката, което предизвика бурни аплодисменти.
По материали от френската преса Превод: Галя Дачкова
ALAIN DELON - COMME AU CINEMA
2019-05-21
Съдия Румяна Ченалова:Защо не сме по площадите? Гневим се на Валери Симеонов във фейсбук и на маса....
Съдия Румяна Ченалова
Защо не сме по площадите? На работа сме. Трябва да свърша нещо. Децата са сами. Не вярвам. Омръзна ми. Всяко чудо за три дни. Какво и е на държавата - можеш да си купиш спокойствие. Нали имам покрив и хляб. Затворени очи.Апатия. Мирис на смърт. Писане във форумите. Броим лайкове.Велики сме. Страдаме с майките. Гневим се на Валери Симеонов.Във фейсбук и на маса с приятели. Все някога ще останем сами със себе си.Все някога ще се запитаме - КАК ЩЕ ЖИВЕЕМ ОТ ТУК НАТАТЪК? Какво ще запомнят за нас децата ни? Дали ще се върнат да затворят очите ни? Слепите ни очи, немите ни уста, безмисления ни живот . Все някога ще се замислим -за правото си да бъдем свободни хора….. и за оковите си - оковите на страха, битовизмите, невярата. Толкова дълго сме оковани, че забравихме вкуса на свободата. Толкова дълго душите ни са мъртви, че забравихме съществуването на любовта. Толкова дълго сме роби, че изгубихме назад по пътя представата си за справедливост. Все някога ще отворим очи. Дано не е късно Не упреквам никого. Не съдя. Моля се за България. И обещавам пред себе си, да не заспивам никога.Съдия Румяна Ченалова
2018-10-25
Съдия Румяна Ченалова: Сигнализирала съм ЕК за връзките между Цацаров, Пеевски и Борисов.
2018-08-20
Академик Петър Иванов: БЪЛГАРИЯ СЕ САМОУБИВА. КАКВО МЕДИИТЕ ОБАЧЕ СЛУГИНСКИ СПЕСТЯВАТ?
Дипломат Владимир Шейтанов: Фундаментално право на българските родители е да защитават своите деца от психическите проблеми на транс-джендърите.
"Съдия Румяна Ченалова: Нашата Родина е в опасност!"
ПИСМО ДО БЪЛГАРИТЕ ОТ СЪДИЯ РУМЯНА ЧЕНАЛОВА
МАЙКИ И БАЩИ, които изпратихте децата си в един друг свят – за по – добро бъдеще,
Могат ли да заменят скайп-разговорите прегръдката и вечерите под звездното небе на България? Гордеете ли се, че внуците ви говорят по-добре чуждия език и се докосват до родината си в ограничените часове в уикенд училищата? Щастливи ли сте, че избраха по – добро бъдеще? И дали е по – добро в самотата на един чужд свят, в който винаги ще останат различни? Замисляте ли се че това по – добро бъдеще може да съществува и тук – създадено не от продажните политици, а от нас?!Съзнавате ли колко значим е всеки човек в битката си за справедливост и колко силни заедно са хората , повярвали в способността си да постигнат тази цел?
МЛАДИ БЪЛГАРИ,
Как се справяте с безработицата и ниския стандарт? Искате да живеете по – добре – да имате свои деца и да не мислите за препитанието им, да работите и това да ви създава сигурност, да бъдете оценявани справедливо според възможностите ви, да пътувате за удоволствие, да се смеете повече. Какво избирате – еднократния полет и мъката, която ще ви следва цял живот – мъката на прокудените, безименните в един чужд свят или да изградите своите мечти днес и тук? Вие сте дръзките, креативните, силните, генераторите на идеи и способните да ги осъществите! Зависи от Вас! Няма КОЙ да ви спре, ако поискате по – доброто за вас, за всички нас!
БЪЛГАРИ, КОИТО РАБОТИТЕ и треперите за насъщния хляб, дали утре ще може да изплащате кредитите си, данъците, таксите, да издържате децата си, да ОЦЕЛЯВАТЕ,
Харесва ли ви живота ви, подобен на престой в реанимация, в която вие сте пациентите и реаниматорите? Кога за последно изпитахте радост, наблюдавайки живота и плакахте от щастие? Помните ли утрото, птиците, мелодиите, които ви разтърсваха с красотата си?Отчаяни и вкопчени в ежедневната битка за съществуване се превръщаме в роби на собственото си битие, в призраци. Така ще бъде и с децата и внуците ви, докато безропотно приемате че живота е такъв и няма друга алтернатива. Винаги има!Историята го е доказала.
БИЗНЕСМЕНИ,чиито бизнес преминава против волята ви в чужди ръце, които губите не само парите, но и мечтите си, защо мълчите и позволявате рекета върху успешни фирми да се превръща в ненаказуем начин за забогатяване на и без това свръх богатите? Страхът ражда подчинение, обезличаване, духовна смърт. Не сте мъртви нали? Имате корени и род, от който да почерпите сила, минало, което да ви върне достойнството и бъдеще – такова каквото вие го направите!
Скъпи наши родители,
Вие ни учехте на честност, почтеност и морал. Показахте ни какво е справедливост и колко важна е тя. Накарахте ни да вярваме в силите и възможностите си. Научихте ни да обичаме –знанието, човека до нас и да не прощаваме предателството. Вярвахте в мечтите ни и ни дадохте криле. Сега вашите са прекършени – от мизерията, безнадеждността, примирението. Оцелявате със смешни пенсии и сте доволни на допълнителните пет лева, с които може би ще купите месо за месеца. Моля ви, бъдете до нас, разтворете крилете си и вятъра, който ще задвижим заедно, ще създаде буря, каквато не сте виждали!
БЪЛГАРИ,
Казват че търпението било присъщо на народа ни. Може би е така, защото векове наред оцеляването е било единствената възможност за съществуване в границите на чужди империи, без държава и лидери. Закърняло е самоуважението ни и усещането за цялост и единство. Всеки за себе си е спасявал своя род, игнорирайки плахата идея за национално самосъзнание. Днес имаме държава, знаем историята си и сме горди с великото минало на Българското царство. Родът, за който трябва да мислим е вече българският род, който в миналото е унищожавал империи и постигнал територии на три морета. Днес българите са на три континента и прогресивно намаляваме докато изчезнем от лицето на света. ЩЕ ДОПУСНЕМ ЛИ ТОВА?! Имаме ли достойнство и чест?!Нима ни е безразлично какво ще остане след нас и чия ще бъде тази прекрасна земя, наречена България?!Нима ще останем в историята като „последните апатично – примирени, безволеви и недостойни хора, живели на територия, известна в миналото като България?!“ Всички искаме по – добър живот! Всички не искаме да сме на последното печално място в класациите на държавите в Европейския съюз! Между „ искам“ и „ мога“ пътят е дълъг и тежък, но не и невъзможен. Всяко падане наранява и всяко изправяне боли, но не повече от онази огромна, дълбока и страшна болка, която ще дойде в мига, когато се сбогуваме със този свят, за да ни припомни колко безсмислено и ненужно сме живели – в подчинение, страх и примирение. Така, че, наследници на Аспарух, чувате ли грохота на конските копита, на жребците, които идват отново в тази земя? Този път ездачите сме ние!
2017-08-31
Огнян Стефанов, Автор на книгата "Господари на моргата": "Имаме един живот - ще се бием за него !".
Доц. Дарина Григорова - "Европа умря, да живее ЕС? До следващия атентат..."
"Никакви промени не могат да спасят закона за академичния състав" - Автор, Проф. д.ф.н. член-кореспондент на БАН Ангел Стефанов Стефанов.
"Защо напускам България?" - Автор, Яна Добрева. Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници. И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка. Тогава реших, че се отричам от България Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България. Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“ Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България. Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава. *Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa. Източник: „Българи в чужбина“
" Доц. Иво Христов: "Българите не осъзнават това, което им се случва".
"Църквата на мълчанието" - Бъдни вечер и Рождество Христово - морално-етични аспекти, доц. Костадин Нушев, Автор и водещ свещеник Венцеслав Илиев - 24.12.2013 г.
За проф. д.ф.н. Ангел Стефанов Стефанов
За науката и нейната приложимост
"Как е възможно плагиатството у нас? , Автор проф. д.ф.н. Ангел Стефанов"
"Девалвация на академичните буквички" , Автор проф. д.ф.н. Ангел Стефанов"
Theoretical models as representations